Някои хора казват „На мен езиците не ми вървят“ и се чудят как други ги научават за отрицателно време и то говоримо. Ти от кои си? Лесно ли проговаряш на чужд език или постоянно се мъчиш с курсове, учебници и какво ли още не, а не можеш да размениш три приказки с човек, чийто майчин е съответният език?
Има два трика, които могат да ти помогнат дори още в
началото, когато знаеш все още съвсем малко.
- Водене на монолози на чуждия език!
- Мислене на езика, който учиш!
Повторението е майка на.... Навика!
Ще видиш колко бързо ще свикнеш
по този начин с езика. Направо е впечатляващо. Ще ти бъде все по-лесно да говориш на него. Мисловният
поток на чуждия език също ще се ускори и ще стане по-естествен.
Като си говориш сам пък упражняваш и произношението. В
началото може да ти се стори странно, но скоро вече няма да ти прави
впечатление. Всичко ще ти се струва съвсем естествено, когато тези два трика ти
се превърнат в навик.
За да стане и това по-лесно, можеш да си свалиш таблицата за 30-те червени хикса. Разпечатай я, запиши си предмета на навика, например
„15 минути немски език на ден“ (можеш да ползваш таблицата и за всякакъв друг
вид навик, като „не повече от 5 цигари на ден“, ако искаш да ги намалиш или спреш
и др.). Когато изпълниш набелязаната задача за деня, си подари един голям
червен хикс, с който да я отметнеш. И така всеки ден! Разбира се, можеш по
всяко време да преформулираш навка, стига да е в посока основната цел. Например
увеличи времето за учене или броя дейности, свързани с него.
Ето тук можеш да свалиш таблицата.
„Как се яде слон? На хапки!“ – неизвестен източник
Прави ли ти впечатление, че не написах като навик просто
„немски език“? Защо? Защото е прекалено общо понятие и ще се чудиш какво точно
да правиш. Когато една мащабна задача, като учене на език например, се раздели
на множество малки постижения, напредването към крайната цел ще е много
по-лесно и приятно и няма да се тормозиш с ежедневни досадни и необозрими
задачи.
Как да не се откажа?
Не е особено лесно редовно да се придържаш към тази стратегия. Изисква се и
определена дисциплина от твоя страна, докато не започне да се случва
автоматично. Ако се налага, си залепи бележки за напомняне някъде, където ще ги
виждаш или си задай напомняне на телефона по определено време.
В началото може да отделяш само по пет минути на ден за това. Мисленето
поне може да се прави между другото, било то докато ядеш или докато пътуваш. В
колата или у дома можеш да си водиш монолозите със себе си.
Идеи...
за размисъл.
Вече си решил
да изпробваш да си говориш сам?! Ако след няколко изречения ти се изчерпат
темите за разговор, ето няколко идеи за какво можеш да мислиш и да си говориш.
При тези разговори поне си сигурен, че разговаряш с интелигентен човек ;)
- Какво смяташ да правиш днес?
- Какво прави през изминалите дни?
- Какво те зарадва вчера?
- Как беше последната ти почивка или къде смяташ да заминаваш следващия път?
- Въображаем разговор с човек, говорещ учения от теб език. (Обясняваш му защо учиш неговия език, до къде си стигнал и какво ти харесва в езика.)
Няколко
конкретни примера. Представи си ги помислени/изказани на чуждия език:
- Да видим... Какво имам да правя днес?
- Първо имам една служебна среща, после ще се видя с една колежка.
- Добре, че тръгнах по-рано, защото за малко да изпусна автобуса!
- О не, заваля дъжд и ми е студено!
- През зимата наистина трябва да заминавам някъде, където е топло.
- Я, каква ли е температувата в момента в Мелбърн?
- Хубаво топличко, там трябва да ида!
- По пътя да си взема и едно кафе.
- Днес ще обядвам салта.
- А за вечеря какво има? Трябва ли да минавам през супера, преди да се прибера?
- … и т.н.
Може и да не са
особено смислени изреженията. Дори да са смешни и абсурдни, тогава по-лесно
запомняме примерите. Важното е да прилагаш чуждия език и сам да съставяш
изречения. Когато те биват генерирани от твоята мисъл, се приемат и запомнят
по-лесно, отколкото, ако четеш текст или примерно изречение, което по никакав
начин не се доближава до теб и с нищо не можеш да го свържеш.
Например, ако
не се интересуваш от риболов, ще запомниш ли как се правят изречения със „за да“,
ако примерът е: „Рибарят стана рано, за да отиде на езерото да лови риба.“? Или
ще ти е по-лесно, ако днес ще ходиш на кино и си съставиш изречението: „Днес
след работа ще се видя с приятели, за да ходим на кино.“ Или „Днес ще ходя на
кино, за да се позабавлявам.“
Практически
съвет – какво да правя, ако не знам някоя дума?
Ако, докато
мислиш на чуждия език ти потрябва някоя дума, която още не знаеш, запиши си я
или веднага я потърси в речник. Като я научиш вече ще можеш и да я ползваш в
мислите си.
И все пак – не отказвай
възможностите да говориш с човек, на когото съответният език му е майчин.
При редовните
разгорови с такъв човек се изчистват граматическите грешки и произношението.
Както и веднага можеш да го питаш за непозната дума и проверяваш дали използваш
правилно лексиката.
Извод: мисленето
на чуджия език – един от най-ефективните инструменти!
Ако редовно
оставяш мислите си да текат на чуждия език, тогава ученето му ще бъде
значително по-лесно. Добави и разговори с хора, говорещи го, и за отрицателно
време ще усвоиш учения език. Понеже активното използване и прилагане е
безценно!
Какво е твоето
мнение за мислене и водене на монолози на чужд език? Имаш ли подобен опит или
успехи с тези методи? Какви затруднения имаш? Разкажи в коментарите. Благодаря!
Преведено и преработено по материали от http://talkreal.org
