Сприятели се с мозъка си.

„Чух и забравих.
Видях и запомних.
Преживях и разбрах.“ - Конфуций

Как най-лесно запомняте нова информация?
Замисляли ли сте се по какъв начин трябва да е представено нещо, за да го разберете и запомните?
По-лесно ви е да научите някое граматично правило от учебника или как се правят коледни сладки?

Ако към цитата от Конфуций добавим процентни стойности, на първото изречение ще са 20%, на второто 30%, на третото 90%.
За по-разбираемо ето илюстрация на горното изречение, заедно с останалите начини за възприемане на информация:

Така погледнато нищо няма да разберем от граматичното правило от учебника, но пък след няколко самостоятелно направени тави със сладки ще ги правим вече без инструкции от майка си/баба си/жена си. Мозъкът не обича абстрактна еднообразна информация. А печенето на сладки като дейност минава през повече сетива: четем рецептата, виждаме изображения към нея (винаги съм предпочитала към рецепти да има поне снимка на готовото ястие, иначе не мога да преценя допада ли ми или не и дали искам да пробвам да го сготвя. Ако пък има и снимки на по-неразбираеми стъпки от приготвянето, още по-добре, за да мога по-лесно да си представя какво точно трябва да се направи), усещаме аромата на продуктите (мирише ни на масло, на канела и джинджифил), можем дори да ги опитаме н вкус, опитваме и от тестото (затова често сладките стават много по-малко на брой, отколкото е зададено по рецепта ;) ), и при всички стъпки има и движение и усет с ръцете. На практика това минава през всичките ни пет сетива!

А граматическото правило? Какво стана с него? Или покрай сладките съвсем го забравихте?!
Представете си сега как учите граматика, докато правите сладки! Няма ли да е страхотно! Хем запомняте по-лесно абстрактната информация, свързвайки я с нещо познато, хем ще се наградите с вкусни сладки след това ;)

Запомняме много по-лесно нови неща, когато има с какво вече научено да ги свържем.
В Германия, може още от 5.клас или най-късно от 7-ми, учат латински като задължително-избираем предмет. И със сигурност не им е особено забавно на учениците и си мислят „За какво ми е да го уча тоя латински, като не се използва вече!“ и няма кой да им обясни, че знаейки латински, вече знаят 50% от английския език. Латинският се явява родният език на Европа. От него водят началото си романските езици (италиански, френски, испански, португалски, румънски...) както и, поглеждайки лексиката - 40-50% от английските думи са произлезли от латинския.

В училище се учат много неща, но за съжаление натрупаните знания често не се използват на практика и не се възпроизвеждат смислово свързани. Често това води до момент, в който учениците рядко харесват ученето и повечето много бързо се забравя. Според немския образователен критик проф.д-р Гералд Хютер „Днес младите хора още до две години след завършване на училище помнят само 10% от това, което са научили там.“ Успешно и приятно учене е възможно тогава, когато на децата, но и на възрастните, им се позволява да учат така, както мозъкът им най-добре може.